|
|
Наташа, трудно ли ти е да се превъплащаваш в най-различни героини?
Понякога ми е много трудно, защото всяка роля има определен заряд,психология, която се различава коренно от моята. Актьорската професия изисква много енергия. Да се снимам, е прекрасен, но изключително уморитерен опит. След снимки винаги се чувствам като изцедена.
Имали нещо, по което си приличаш с героинята си в "Трима братя, три сестри"?
В някои отношения си приличаме. Аз също съм много пряма и импулсивна. Но съм по-наивна от Сарита.
Как би се самоопределила?
Жената, която умее да се чувства, честна е и не е ревнива. Темпераментна, нежна. Аз съм добър приятел, майка и дъщеря едновременно. Ако някой се опита да ме нарани, не съм способна да остана при него и да страдам, подобно на повечето мой героини. Освен това смятам, че съм много положително настроена към живота.
Какви роли предпочиташ-главни или второстепенни?
Разбира се, много се радвам, когато имам възможност да пресъздавам главни роли на екрана, но и второстепенните имат своите предимства. Харесват ми героини със силен характер. Хубавото на професията ми е, че мога да бъда каквата си пожелая и да покажа на хората, че дори и в най-трудните моменти има надежда.
Преди време сподели с нас, че си още в началото на кариерата си. Сега къде се намираш?
Мисля, че доста напреднах, но съм сигурна, че има още хиляди неща, които трябва да науча.Искам да продължа в същия дух, защото за един актьор опитът е много важен.Безспорно с ролята на Сарита направих голяма крачка напред. Но тази крачка започна още със Сандра в "Отмъщението". Актьорството изисква много дисциплина и мина дълго време, докато го разбера. Сега съм по-дисциплинирана от всякога.
Докога искаш да играеш?
До края на живота си.
А на какви жертви си способна заради порфесията си?
На всякакви жертви, които не нарушават спокойствието и равновесието в личния ми живот. Никога не бих се отказала от възможността да бъда майка, дори актьорството да го изисква от мен. Смятам, че хармонията между личния живот и кариерата не се постига трудно, стига човек истински да вярва в себе си.
С кое качество се гордееш най-много?
Честно казано не обичам да се хваля много. Но все пак смятам, че съм много търпелива. Проблемите в живота ми траят не повече от два дена, защото винаги успявам да намеря решение за това време. Освен това винаги се уча от грешките си.
Често ли си припомняш детството?
Не. Обичам да живея в настоящето. Спомените са само за да ми напомнят какво не трябва да правя отново.
Когато си тъжна, при кого отиваш, за да се почувстваш по-добре?
При приятелите си, при родителите си или понякога просто имам нужда да бъда сама за известно време.
Сериозно ли приемаш нещата от живота?
Не много. Не зная дали това е недостатък или положително качество на характера ми, но се старая да се радвам на живота.
Какво те кара да се чувстваш тъжна?
Социаните различия между хората. Натъжавам се от расизма, от насилието и от безразличието. Чувствам се много безпомощна, когато видя родители, които принуждават децата си да просят.
В какво вярваш?<br>
В ангелите-хранители, в Бога и в баба си. Вярвам, че има връзка между нашия и отвъдният свят, затова често разговарям с Бога.
Какво те дразни в хората и на кого никога не би се доверила?
Не харесвам лицемерните и нелоялните хора. И нямам доверие на човек, който не може да казва какво изпитва и крие чувствата си.
Би ли искала да имаш още деца, освен дъщеричката си?
Разбира се. Вярвам, че ще имам още деца, когато му дойде времето.
За какво се критикуваш?
За това, че понякога съм прекалено взискателна към себе си.
Щастлива ли си?
Да. За мен щастието е състояние на духа. Мисля, че човек може да се чувства щастлив и тъжен едновременно.
|
